През последните години Миньор (Перник) малко е позабравен. Емблематичният за град Перник клуб крета по долните дивизии и като че ли излезе от светлината на прожекторите. Отборът често изпада в несъстоятелност, неуредици и безпаричие, но винаги оцелява. Прави го заради хилядите верни привърженици. Тези, които и в най-трудните дни не се отказват от любимия си тим. Често се ядосват и изразяват недоволството си от случващото се в клуба, но никога не го предават. Ядосват се, заканват се, че повече няма да стъпят на стадиона, но бързо им минава и на следващия мач пак са там.

Верните привърженици не пропуснаха да отбележат и 100-годишнината на клуба. Празникът съвсем естествено получи широк отзвук, тъй като  перничани  изпълниха Стадиона на мира. Повече от 7-8 хиляди фенове за пореден път засвидетелстваха обичта си към Миньор. Колко клуба в България може да се похвалят с подобно постижение? 

Миньор Пк  е жив благодарение на хилядите си почитатели...

Лошото е, че управата на града и бизнеса не отговарят на тяхното ниво. Толкова ли не може Перник да обедини усилия и да върне клуба там, където му е мястото. Колко развлечения има в този регион? Дълги години Миньор е най-голямата атракция на града. Мачовете с ЦСКА  и Левски се превръщаха в истински празник. Преди и след двубоите Перник оживяваше. Улиците бяха пълни и хората се радваха на елитен футбол. Децата копираха футболистите от представителния отбор. Ходеха на тренировки, тъй като искаха да станат като техните идоли. И това е напълно нормално, след като са наблюдавали батковците си как побеждават Левски или ЦСКА .

Миньор Пк е жив благодарение на своите верни привърженици. Нека обаче управата и бизнеса малко се позамислят и да направят нещо смислено за града, в който живеят.