Някога, във времето на социализма, Кипър бе една от първите чуждестранни територии, на които нашите футболни специалисти предаваха своя опит. По комунистическа линия най-вече в Омония, но и в другите местни клубове, бяха канени наши треньори, а български играчи в края на кариерата си докосваха островната държавица до истинския футбол.

Сега трябва да извървим обратния път. Да черпим опит от едно късче земя в Средиземно море, при това разделено на две части, на което живее една шепа хора.

Кипър. Този скалист остров ни показа как се правят истинските неща в туризма. Там, където е бил камънак и пущинаци, сега има хубави курорти. Там, където са садили картофи, сега има тренировъчни комплекси с по 15 футболни игрища. Направили са го само със слънце, море и най-вече с находчивост. Затова и немалка част от българските отбори карат зимните си подготовки на отличните бази там.

Но кипърците ни задминаха и във футбола. За втора поредна година техен отбор се класира за групите в Шампионската лига. Миналата Анортозис направи фурор и там, като дори за малко не излезе от групата си. Сега наред е Апоел.

Та, освен лагери на Острова на Афродита, нашите клубове няма да е зле да организират и стажове за футболни специалисти там. За да се види как едно население 10 пъти по-малко от българското е способно да направи този пробив в Европа. Защото, ако преди, да срещнем кипърски отбор в турнирите означаваше да му напълним кошарата с поне 5-6 гола, сега нещата са коренно променени.

Нека да отидат там треньори, спортни директори. Ако е възможно дори клубни президенти, че и държавни служители да видят за какво става дума. В Барса, Реал, Манчестър Юнайтед, Байерн и прочие всичко е ясно. По-трудното е да направиш от нищо – нещо.

Не виждам нищо срамно да почерпим опит от Кипър. Просто дотам сме я докарали...